Ирина Кънева е собственик на PR агенция Ай Пи Ар

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ирина Кънева е притежател на PR организация „ Ай Пи Ар Консултинг “ ЕООД и е с над 20- годишен опит в медийните връзки в браншове като телекомуникации, енергетика, право, обучение, строителството, туризъм, земеделие, превоз и други  Сред последните й планове е PR акцията на Съюза на интернационалните превозвачи срещу  „ Мобилен пакет 1 “  и огромните митинги в България и Белгия.  Носител е на наградата на БДВО " PR на годината 2000 " за образуване и осъществяване на търга за втория GSM оператор в България. Сред забележителните акции в кариерата й са  междудържавните газови договаряния от 1998 г.; състезанията за двете частни национални малките екрани - BTV и Нова телевизия, за частни радиостанции, рецесията по ПРСР за фонд „ Земеделия “ и мн. други Притежава личен опит в региона на административния PR от работа си в държавни регулатори и министерства.

-------------

- Кризата с жилищата провокира ненадейно доста оставки. Как трябваше да постъпят забърканите в нея институции и вярно ли постъпи страната?

- Ситуации като тази изискват бърз инстикт и съществени причини. Обосновка на всеки ход на забърканите страни. Оставката може да бъде персонален честен акт, само че в очите на необятната аудитория не е ефикасен метод. Счита се за последна мярка, която носи чувството за потвърдена виновност и политическа неустойчивост. Говоря за общото подстрекателство! Какво „ вижда “ публиката – политици, които настояват, че са спазили закона и са почтени, с лекост подават оставка. Механизъм на всеобщото схващане не работи по този начин, защото липсва логиката. А тя е елементарна: „ А за какво тогава подава оставка? “ Давам този образец, тъй като в изискванията на рецесия събитията и тяхното комуникиране би трябвало да се обмислят точно. Масовото схващане работи с навременни, разумни, същински и съответни обстоятелства. Тук общите причини като „ напущам, с цел да понеса политическата отговорност„ също не е работещ механизъм. В обстановки като тази, ролята на правото и морала би трябвало да се употребяват в цялостен баланс, тъй като са най-стабилната опора на PR-а. В същото време PR-ът би трябвало да е „ мълниеносен “ или най-малко толкоз бърз, колкото темпото за разпространяване на абсурда. Овладяването на „ рецесии “ в общественото мнение е сходно на инфаркта, значими са първите минути и часове, най-много ден! Вместо това какво наблюдавахме? Скандалът започва с една публикация в една медия на 19 март и визира едно, само че знаково политическо лице! За броени минути текстът е препечатан и подет от всички електронни вестници. Строителната компания резервира безмълвие, страната също! Текат общоприети пояснения на пострадалото лице. Класически вид за реализиране на лавинообразност и още на другият ден абсурдът към този момент е с нова мощност – нови имена, отзиви, съмнения, талази от мнения „ яхнати “ от политически и обществени съперници, всеобща неуравновесеност. Резултатът – близо месец се вихри това нещо, заема цялото публично внимание, а „ жертвите “ на абсурда всеки ден се множат! Причината. мудна реакция. Едва след четвъртия ден е първото изказване и то документално на строителната компания, което смятам за много закъсняло и ненапълно. Обяснява се единствено единичния случай, а по това време в страната към този момент падаха оставки. В него, в случай че се не неистина имаше и закани да съди всички уронили престижа й. “! След като явно не беше проявен, видяхте какъв е резултата - абсурдът всеки ден набъбва за самата компания, като знаете, че се придвижи върху различен противоречив нейн обект, който бе и запориран. И тук към този момент не приказваме за правото, а приказваме за PR „ инстикт “ - Правилно ли реагира общината по проблема с ремонта и перките?

- Имаше ли излаз от тази обстановка?

- Винаги има излаз, при избрани условия. В последна сметка по тази причина е работата на PR- а. Входен разбор на риска и вероятното държание на всички „ играчи “ в обстановката, събиране и нареждане на нужната фактология и информация. За страдание тази специалност към момента мъчно се схваща в България! И от бизнеса, и от администрацията. Професионалният ПР не е индивида, който подвига телефона на медиите или пък ни съпровожда до малкия екран. Той е експертът, който образува обществено мнение от името и, за сметка на организацията или клиента. Всеки случай е друг и самичък за себе си – зависи от съответни обстоятелства и условия. Например т-нар „ апартаментгейт “ е комплициран за ръководство от позиция, че е многопластов - има личностна, държавна, партийна и корпоративна съставния елемент на забърканите. Което е спомагателен знак, че време за губене нямаше. За това за обстановки като тази всяка администрация и бизнеса да се готвят и да се надявам, че няма да им се случат.

- Казвате, че ПРът трябва да борави с съответни обстоятелства и информация. Имат ли доверие в такива обстановки компаниите и организациите?

- Връщате ме години обратно в ПР кариерата ми, когато за първи път споделих на нов клиент, че на „ лекар, юрист и ПР всичко се споделя “. Замисли се и попита, „ но и на ПР ли? “. Това е част от разпоредбите в ръководството на рецесии. След като доверяваш на някой имидж, име и разцвет, плащаш му за това, би трябвало да си стигнал до истината, че в случай че премълчиш, непосредствено изкривяваш цялата тактика. Ефективен е този ПР, който почива само и единствено на правилни обстоятелства. В моята процедура най-важните акции съм ги правила за непознати за мен лица. Да ми се доверят е първата ми и най-трудна задача. В тази работа би трябвало да има доверие и морал. Без това ПР не се прави! Съвета ми към организации и компании е в случай че нямат доверие на ПР експерта, да не му поверявай публичния си образ. А човек се доверява съгласно личния си нюх! Затова постоянно се майтапим, че всеки клиент си има ПР-а!

- Напоследък името Ви се свърза с връзката на българските превозвачи по така наречен „ Пакет Макрон “. Кое бе найважно в този случай?

- От близо година работя със Съюза на интернационалните превозвачи. Тук найтрудното пристигна от цялата неотложност и експедитивност, с която трябваше да се случват нещата. Оказа се, че „ Пакета Макрон “ напряко си „ чука “ на вратата и е на път да влезе! За към 10 дни трябваше да се започва целенасочена социална връзка, която общо взето от този момент не е серпантина. Целта бе цялостен народ и всички политици да схванат, че нещата са съществени. Да поддържат митинга на превозвачите по време на Срещата на върха при Българското председателство на Европейски Съюз. Тогава точно бяха чути превозвачите, и от Макрон, и от Меркел. Обединихме всички партии и политици, което си е постижение. Достигна се мащаб на всичко, правено по пакета досега. След като се срещнах в детайлности с документа и усетих цялата измама, одобрих работата си за превозвачите като национална идея! Между другото съм впечатлена от този български бранш, от тяхната организираност, експедитивност и хъс да реализират въпреки мъчно, някакви цели! Иначе нямаше метод да се случат огромните митинги в Европа, които те съумяха да провеждат безусловно за броени дни и часове.

- Правилно ли реагира общината по проблема с ремонта и перките?

- Това към този момент не е проблем, а чиста сага. В този случай основната дума е „ поредност “. Големият проблем доколкото се вижда идва от огромното закъснение. Когато един подобен ремонт се точи толкоз дълго, това никога не благоприятства поддръжката на резултата от него в публичното мнение. Трябва да има поредни и аргументирани дейности. Виждате, че там всеки ден по нещо ново изниква и то от няколко месеца. Да си в рецесия с публичното мнение повече от месец, към този момент не е рецесия, а си е напряко диагноза. Колкото повече се точат нещата, толкоз понеуправляеми стават.

- И по последния случай, би трябвало ли му на Пулев спешен ПР?

- Този случай е в региона на персоналния имиджов ПР. Тук рецесиите, в случай че не са ефектно търсени, може елементарно да бъдат избегнати. Особено, когато става дума за национални любимци, каквито са повече известни имена в спорта. За тях не е мъчно да се образува положителното мнение, те и по този начин са си го изработили с кариерата си. Конкретно в този случай става дума за него друго – за ПР съветник. Добре е личностите, които показват страната ни, да се доверяват на сътрудници експерти. В тази сфера става дума за осведоменост на съответната персона. Нормално, когато си посветил времето си на спорт или изкуство, някой различен да се грижи за „ заканите “, които би имало пътуването в другите страни. Онези дребни, само че доста значими „ елементи “, от които може да произтече неприятна обстановка. Едва ли има българин, който да не знае, че в Съединени американски щати на тънката струна „ полов тормоз “ е превърната в специалност от много дами. Не беше надалеч времето с огромните кавги в Холивуд, да не се връщаме при положение Люински. Това държание е емблема за проблеми в Съединени американски щати, просто би трябвало да се припомня. По същия метод има други неща, които би трябвало да се съблюдават в други страни с разнообразни религии и национални особености. ПР е персоната, която би трябвало да се грижи за това, в случай че щете за етикета, за облеклото, за държанието.

- Трябва ли в такива случаи да се употребява спешен ПР и изобщо има ли разлика сред елементарния и спешния ПР?

- Единствената разлика е в обстановката, в която се комуникира наличие, а точно „ спешна “. Управлението на рецесии е комплицирано, само че не е невероятно. За задачата и страната и корпорациите би трябвало да извърнат внимание на стратегическия ПР, част от който е оценката на риска за всяка институции още при взимане на несъмнено решение! От това зависи дали институцията ще се окаже тотално неподготвена и сюрпризирана, или бързо ще активизира запас и ще се оправи със обстановката. ПР би трябвало да е част от общата визия на нещата, които се случват, тъй като единствено по този начин може да се ръководят рецесиите. Организацията, в която ПРа се случва всеки ден, й е по-лесно да реагира съответно.